Централен принцип в гещалттерапията е развиването на осъзнатост към мислите, емоциите, телесните усещания и отношенията с другите. Промяната настъпва чрез увеличаване на осъзнатостта, а не чрез директно „поправяне“ на поведението.

Фокусът на работата е върху преживяването в настоящия момент. Миналото се разглежда дотолкова, доколкото се проявява в начина, по който човек живее и се свързва в настоящето.

Човешкият опит се развива в контакта между индивида и средата. Гещалттерапията изследва как хората създават, прекъсват или избягват контакт с другите и със света.

Човекът се разглежда като цялостна система – тялото, емоциите, мислите и отношенията са взаимосвързани. Нито един аспект не се разглежда изолиран от останалите.

Гещалттерапията насърчава хората да поемат отговорност за своите преживявания, избори и действия. Това не е упрек, а възможност за по-голяма свобода и автономност.

Човекът не съществува отделно от средата си. Неговите преживявания се формират в динамично поле, което включва отношенията, културата, социалния контекст и средата.

Поведенията и симптомите често се разглеждат като творчески форми на адаптация към трудни обстоятелства. Гещалттерапията има за цел да ги изследва и разбере, а не да ги оценява, отхвърля и осъжда.

В гещалттерапията терапевтичната връзка се разбира като диалогична среща между двама души. Терапевтът не заема позицията на дистанциран наблюдател и експерт, а присъства активно в живия контакт с клиента.

Работата се основава на преживяването, а не само на интелектуалното разбиране и анализ. Вниманието към телесни усещания, емоции и непосредствен опит е ключово.

Гещалттерапията приема, че организмът има естествена способност да се регулира и да се стреми към баланс, когато условията позволяват осъзнаване и контакт.

Развитието на човека се случва посредство взаимоотношенията. Промяната възниква чрез нови начини на свързване със себе си, с другите и със света.